Няколко отговора за осиновяването

Какви проблеми срещат осиновените деца и осиновителите

 Тази статия е базирана основно на материали от брошури на английски агенции за осиновяване. В нея ще намерите информация за практиката във Великобритания, както и за механизмите за справяне с проблемите, които са си изработили англичаните. Интересното тук е, че докато четете, ще осъзнаете, че и там осиновените изпитват същите чувства, които изпитваме и ние, че осиновителите и децата им имат същите проблеми, сблъскват се със същите ситуации, когато трябва да вземат съдбовно решение... Ние сме като всички тях, защо тогава да не променим мирогледа си, както са го направили те, още през далечната 1975 година...

Няколко отговора за осиновяването

Разговор за произхода:
Когато сте осиновявали своето дете / или деца/, сигурно ви е било трудно да си ги представите пораснали. Вероятно отлагате момента на обяснението за произхида им. Но времето отлита бързо и те скоро порастват и стават любипитни. Даже съвсем малки деца, дочули възрастните да разговарят за "осиновяване", почват да се чудят какво е това. Те искат да знаят истината, а не просто да бъдат залъгвани.
Ако живеете в Англия или Уелс, може да се учудите и дори обезпокоите, когато научите за промяната в закона, която дава право на осиновителите да получат копие на истинския си акт за раждане, ако са навършишли 18 годишна възраст. Тази промяна, настъпила с приемането на Закона за детето през 1975 година, е основана на едно ново разбиране за чувствата на осиновените, когато става въпрос за произхода им.

Законът за актовете за раждане:
В Англия не е нова идеята осиновените да могат да получават информация за истинските си рождени свидетелства. В Шотландия това винаги е било възможно след навършване на 17 годишна възраст. Понеже на юг от границата тази идея е нова, за улеснение бе приета система със съветници. Осиновените преди 12 ноември 1975 година, които искат да получат информация за раждането си, трябва да се срещнат със социален работник, в Главния архив или в офиса на социалните служби. /Осиновителите след тази дата сами избират дали да се срещнат със съветник или не/. Това им дава възможност да споделят желанията си, както и да получават информация - например за истинското си име.Това също така им дава време да решат дали искат или не да търсят още информация. Ако желаят, съветникът ще им помогне да се свържат с агенцията за осиновяване, която се е погрижила за тях /ако има такава/ и те могат да получат копие на истинския си акт за раждане, ако желаят.
Повечето от свързалите се със съветник продължават и искат да видят акта си за раздане /88 % от съветвалите се/. Все пак броят на пожелалите да потърсят истинските си родители е много по-малък /по-малко от половината - 43 %/.

Нуждата да се знае:
Всеки си мисли, че ако осиновените даца са щастливи с новите си семейства, те не биха се интересували за истинските си родители. Оказа се, че не е така. Много осиновени вече възрастни обясняват, че колкото и близки и любящи да чувстват те своите осиновители, все пак много искат да научат за произхода си.
Непреодолима нужда, която някои хора изпитват, да научат нещо за първите си родители, е споделена от една осиновена жена /която по-късно сама е станала осиновителка/: "Била съм осиновена още като бебе от прекрасни родители, които не биха могли да ми осигурят по-хубав дом и по-щастливо детство. Имахме много малко пари, но най-нужните неща винаги бяха в изобилие. Аз самата, вече 40 годишна съм осиновителка на три деца, сключили вече сполучливи бракове.
Най-малкото от децата си осиновихме, защото искахме да имаме поне още едно дете и защото аз исках някак да се отблагодаря на родителите си за това, което са сторили за мен.
Като цяло съм доволна от живота. Щастлива съм със семейството и с приятелите си, мисла, че и те са щастливи с мен.
Животът ми е хубав, изпълнен с много смях, любов и удовлетворение от постигнатото. Но съм стигнала до момент, в който вече наистина трябва да науча истината за произхода си.
До осиновяването на първото си дете не бях изпитвала тази нужда. Когато за пръв път видях сина си, се разплаках, защото той беще първото същество, с което наистина ме свързваще нещо. Беще наистина ново чувство, бях наистина объркана от това.
Казвам това за да разберете, че не става въпрос за тинейджърски интерес. Голяма част от нас - търсещите родителите си сме 30 - 40 годишни.
Не ми трябва нова майка - моята е прекрасна. Не ми трябва ново семейство - по-добро не бих могла да желая. Но все пак знам, че никога няма да имам онази топлина, за която съм мечтала.
Тогава към какво се стремя? Вие, които не сте осиновени, не знаете какво е да ви изхвърлят от семейната история... На кого приличам? Има ли някъде още някой като мен?
Искам да знам откъде съм, за да мога по-добре да обясня на децата си къде отиват самите те. Искам да знам от кого съм по-дбра или по-лоша... чувствам се като среда - среда на нещо, нямащо своето начало."

Как да кажете на детето си, че е осиновено:
Казаното тук е резултат от многобройните проучвания на осиновени. Без ни най-малко съмнение те смятат осиновителите си за свои истински родители. Най-важното е, че те искат осиновителите им да им кажат истината - те искат все пак да знаят кои всъщност са и кое е първото им семейство - не искат това да е нещо, пазено в тайна. Децата могат да су представят страшни неща за себе си и за това как се е стигнало до даването им за осиновяване, пазенето на фактите в
тайна само издига прегради между тях и сегашните им родители. За децата може да е трудно да задват въпроси в една такава атмосфера на объркване и затова е важно да отговаряте на въпросите им открито и честно.
За много родители е трудно да кажат на детето си, че е осиновено.Те искат да спестят на детето всяка мъка и обръщат внимание най-вече на чувството на принадлежност към новото семейство. Но за детето е все по-голяма мъка да не научи истината от вас и това може да предизвика сериозни проблеми.
Ако детето ви задава въпросите си открито, трябва да сте доволни. Ако никога не задава въпроси, то може би усеща, че би ви обезпокоило и затова се въздържа. Понякога децата просто не знаят как да зададат такива "странни" въпроси. Тогава трябва сами да повдигнете въпроса открито и да не го държите повече в тайна. Помнете, че децата имат право да знаят истината за своя произход.

За чувствата на родителите-осиновители:
Както повечето осиновители вие може би чувствате въпроси от рода на "Как изглежда баща ми / майка ми", "Защо са се отказали от мен?" или "Мога ли да ги видя?" като заплаха за вашата вътрешна сигурност и за дъшевното си спокойствие. Но определящо значение тук има ващето собствено отношение към проблема. Ако успявате да отговорите открито и честно на въпросите му, вашето дете ще ви бъде благодарно за това и нещата ще тръгнат по-спокойно.
Дори ако не знаете отговорите на въпросите, които ви се задават, струва си да се потрудите и да ги откриите. Ако сте се сдобили с детето си чрез агенция, можете повторно да се свържете с нея - дори ако агенцията е вече закрита, архивите и сигурно се пазят от местните власти. Сигурно ще успеете да ги намерите и служителите от местната социална служба не биха ви отказали съдействието си.
Но най-важното е вие самите да признаете правото на детето да проявява интерес и да сте наясно със собствените си чувства.
В повечето семейства в годините на пубертета са еднакво трудни и за родителите и за децата. Лесно е да обвиняваме осиновяването за проблемите, които са просто част от съзряването и то е достатъчна причина родители и деца през това време да не могат да се разбират по никакви въпросо. Тъй че не се чувствайте засегнати, ако детето ви споделя проблемите си - свързани или не с осиновяването - с някого извън сегашното си семейство. Това е нормално. Радвайте се, че има достатъчно отзивчив човек, комуто детето ви може да се довери. След година - две пак ще можете да разговаряте с него. С достигането на пълнолетие интересът към произхода може да достигне своя връх, след което често отслабва и може да не се възбуди отново, докато осиновеното дете само не стане родител, както бе в цитирания случай с майката.
Ако детето ви е на осемнадесет и търси сведения за раждането си, може да се чувствате от части заплашени. Но това може би е една част от трудността, с която родителите свикват с мисълта, че децата ум стават независими и вероятно ще напуснат дома. Разбира се, връзката родител - дете не свършва с порастването на детето, но усещането понякога е такова.
Осиновителите се притесняват още повече, те най-много се страхуват, че ще загубят детето с, заради грижите и притесненията, свързани със самото осиновяване. Болезният спомен за тези грижи може да се върне о тогава може би ще ви е по-трудно да слушате това, което ви се казва.
Но колкото и трудно да е, струва си да се справите със страховете си и погледнете трезво на нещата. Ако не го направите, детето ви със сигурност ще почувства безпокойството ви и ще се страхува да споидели с вас най-важните за него лични въпроси. Би било жалко, ако допуснете това да стане.
В редки случаи има факти, свързани с произхода на осиновеното дете, които са болезнени и трудни за обяснение. Ако е така с вашето дете, имали сте право да се опитате да запазите поне тези факти в тайна. Но белите лъжи, които тогава сте си позволили, сега ще затруднят обяснението. Колкото е вярно, че осиновените деца са по-чувствителни, толкова е вярно, че осиновителите често прекаляват в желанието си да спестят на децата душевните сътресения. Осиновените са твърде различни в своето отношение към миналото си и вашето дете може да не се интересува от него. Но ако то само отваря вратичката към собственото си минало, вашата подкрепа може много да му помогне. Както много осиновени казват, дори болезнената истина е по-добра от плашещата несигурност и ужасните картини, които въображението рисува.

За истинските родители:
Днес вече не е нещо необикновено дете да познава истинските си родители и да знае къде живеят. В подобни случаи може да се сблъскате с въпроса "Може ли да я видя?" - въпрос, на който трябва да отговорите открито. Помнете, че първите родители са се отказали от правата над детето и вие като законен родител трябва да се грижите за детето, докато то порасне. Проблемът понякога може да бъде разрешен между самите възрастни, но вашата първа грижа трябва да е за детето.
В случаите, когато детето е било осиновено съвсем малко и въобще не е контактувало с първите си родители, нещата стоят различно. Ако положението ви е такова и детето ви иска да потърси родителите си, какво би означавало това за тях? Важно е да се замислите върху неприятностите, които това може да предизвика. Знаем, например, как някои несключили брак майки не са казали на детето за родителите си, нито по-късно на своите съпрузи, нито, че са го дали за осиновяване. Трябва да обсъдите тази възможност с детето си.
Знаем все пак, че много майки искат да знаят какво е станало с детето им и много биха се радвали да научат нещо за него или, в някои случаи, дори да го видят. Опитът на Шотландия и Финландия, където архивите по осиновяванията са отворени, показва, че повечето осиновени осъзнават деликатното положение на първите си родители и не искат да ги безпокоят. Но нуждата да ги познават може да е неопреодолима и едно скорошно проучване показва, че дори когато осиновените са останали разочаровани или обезпокоени от това, което са научили за първите си родители, те все пак са били доволни,че са имали възможността да го разберат.
Това е всичко около възможността хората да видят данните за своето раждане. Тази възможност премахва натрапчивото чувство у осиновените, че са държани далеч от някаква тайна и затова се посреща от тях с радост, а не със страх. Всяко следващо проучване потвърждава, че осиновяването е сполучлив, носещ щастие начин да създадеш семейство. Връзката в повечето случаи, която има значение, не е кръвна, а на споделен опит, привързаност и разбирателство в едни постоянни отношения. Нуждата, която осиновените изпитват, да знаят повече за своя произход, не е укор към сегашните им семейства или заплаха за любовта в тях, а просто първична човешка нужда да знае своето точно място в света. За вас като родител най-важно е да запазите чувството си за мярка и чувството си за хумор и да се опитате да си припомните своите собствени чувства, когато вие самите сте израствали.

Детективска агенция ФОКС
Можете да ни наемете, независимо дали сте в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Хасково, Пазарджик, Благоевград, Перник, Стара Загора или другаде.