Договор за обич

Писмо от едно осиновено момиче

„Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако се върне при теб, значи те обича и ще остане завинаги, ако не, значи никога не е бил твой.”

 

Договор за обич

Здравейте, аз съм от онези деца, които държавата нарича „осиновени”, обществото „копелета”, приятелите „втора ръка”, а родителите им „храненичета”.
Аз съм жива, раста и ме има, благодарение на това, че съм сключила договор за обич.
Казвам се Ая и все още търся себе си, но от известно време насам търся и нещо друго, търся правото си да се чувствам нечия, обичана и приета, търся произхода си...
От както се сблъсках с тези „определения”, по-точно, от както те станаха част от моя живот, някак си всичко вече е по-различно. Започнах да се оглеждам в очите на хората, търсейки някаква, макар и малка прилика. Всеки, който ми допаднеше и ми направеше силно впечатление, ми се струваше, че може би има нещо общо с мен, може би ми е роднина или даже родител или брат. Е, да, като се замисли човек, няма нищо по-хубаво от това да си имаш два „чифта” родители. Точно както чорапите – човек винаги си има един чифт любими чорапи, които си сурка до безкрайно износване, макар и да знае, че там някъде, в чекмеджето се мъдрят и други някакви, но едва ли му минава през ума да ги обуе. И почва да ги търси едва, когато вече са се превърнали в топка от конци, със стърчащи ластици и проядени от молците пети... Мдааа, чорапите... И какво за тях. Ами разбира се, всеки има нужда от чорапи и рано или късно и най-забравените и нетърсените се превръщат в неизменна необходимост и даже понякога в любима вещ, с която така свикваш, че вече ти е трудно да се разделиш. Нищо, че дълго време за теб тя не е било от голямо значение.
Та така е и при мен. Имам си родители, без които не мога, а и как ли бих могла, след като целият ми съзнателен живот е минал с тях, но все така си знам, че някъде, в нищото, в безтегловността, в безвремието, аз съм плът от плътта, кръв от кръвта, неизменно свързана с нея – моята родна майка... И тя, дълго време, нечакана и незвана, нетърсена и ненамерена от мен, живее някъде, с някого, с някои и си спомня за мен... В такива моменти малко ме е яд, че тя поне си има спомени. Аз и това си нямам.
Чувствам се лишена, ограбена, отхвърлена, незначима... Чудя се, как ли побирам целия този хаос от чувства в себе си?
Но, за да живея, за да съм жива, за да ме има на този свят, за да съм такава, каквато съм – тук и сега, въпреки обстоятелствата, аз сключих договор за обич.
Аз съм натоварена с мисията да присъствам в нечии мисли, да гоня съня от клепачите на две уморени от неизвестното очи, да напомням за себе си и да боля. Моят образ да оставя дълбока рана в нечие сърце и да ме има, макар и далечна и недостижима. Аз съм прокълната да търся, да чакам, да мечтая, растейки в заблуда, да съм без корени, докато разпервам крилете си и да живея с тайната. Тайната за обичта, дадена ми назаем, в деня, в който съм сключила договор за обич - в деня на своето раждане...
Аз имам собствен път, път без начало и с неизвестен край. Поемах много посоки, падах, лутах се и бях изгубена не веднъж, но за себе си приех да продължавам да вървя, единствено с пътеводната светлина на обичта в сърцето си. Моето ничие сърце. Как добре звучи Ая-Ничия... Като акорд от арфа, като звън на камбана, като звук от стрела, устремена към целта. Тази Ая, която може би не е същата Ая, може би е друга, а може би е неизвестно коя...
Аз съм Ая –търсеща, Ая-чакаща, Ая-влюбена... Ая на своята Ая. И съм само една, но все пак ме има и това е достатъчно, защото, когато съм се раждала аз съм сключила договор за обич.
Моята майка, онази, благодарение на която съм почувствала пареща болка, изпълвайки дробовете си с първата глътка въздух, е първият човек, с който сключих договор за обич, за да мога след това и досега да вдишвам и издишвам безброй много пъти през всяка секунда от живота си. Тя е направила своя избор, дарила ме е с живот и това е най-големият подарък, който някога съм получавала. Но също така ме е осъдила да се радвам на подхвърлена доброта и на нечия чужда отговорност, за да се чувствам обичана.
За всичките тези години, в които се оглеждам непрестанно в очите на хората, за да се позная в нечии и плача всеки път, щом стана съпричастна на някоя история, подобна на моята, за всички тези мигове на гняв, яд и обида, примесени с нежност и тъга, аз съм преоткривала себе си в бленувания образ на майка си. Онази, която, за да ме има е сключила с мен договор за обич, обещавайки ми, че като ме изостави, ще я обичам винаги и винаги ще бъда обичана, макар и от други хора.
Моите родители, как да ги определя, са две непорастнали още деца, отказващи да поемат отговорността да ме обичат, заради това, което съм, а ме обичат, заради това, което са те, когато съм с тях. Двама възрастни, натоварени с бремето да отгледат „чуждо” дете, живеейки в постоянен страх от тайната, която са носили в сърцето си. Страх, че един ден, може би ще бъдат отхвърлени от мен, когато науча истината. И живеейки непрекъснато в тази своя заблуда, въртящи тъй дълго в неспирния танц на съмнението, стремейки се да открият верният такт, правилните стъпки и все така да запазят ритъма на танца, в един момент забравиха за какво са започнали да танцуват. Тези две луди глави, които решени да запазят обичта си един към друг и своята цялост са се опитали да извършат най-голямото геройство в своя живот, без да знаят пред какво се изправят. А и е нямало как да разберат, защото забързани, устремени и очакващи да сбъднат една своя мечта, те всъщност забравиха за своята Ая-единствена, Ая-неповторима...
Така и не разбраха защо точно са ме приели в живота си, приеха ме като символ на завършеността, на целостта на семейството, като трофей, като необходимост и така ме натовариха да нося непосилното бреме на плещите си да съм Ая-благодарната и Ая, сбъднала мечтите им. Във всеки случай не мечта да подариш любов на една отхвърлена душа, а мечтата да бъдеш пълноценен. И затова аз сключих и с тях договор за обич, като има обещах да бъда добра, за да бъда обичана.
Това е моята смешно-тъжна история. Тя е, каквото е и може би винаги такава е трябвало да бъде. Що се отнася до мен, аз съм простила и на двете страни по договора и съм поела по пътя си уверена, устремена, горда и пречистена, стискайки в дланта си малкия пожълтял лист, на който пише: Днес, се сключва настоящият договор за обич...
За да не бъда повече никога Ая-Ничия.

 

Детективска агенция ФОКС
Можете да ни наемете, независимо дали сте в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Хасково, Пазарджик, Благоевград, Перник, Стара Загора или другаде.