Престъпление ли е да знаеш коя е майка ти

Осиновени българи искат да открият родителите си

Да си осиновен и да откриеш биологичните си родители, или поне да научиш нещо за тях, е почти невъзможна задача в България. Оказа се, че ревизорите на Темида също са се натъкнали на противоречива практика в решенията на съдилищата по делата, свързани с пълно осиновяване. Затова през тази година те ще проверят всички казуси, включително и десетките откази на магистрати да разкрият на търсещи българи кои са биологичните им родители. Инспекторите може да дадат шанс на осиновените у нас да пробият съдебната практика и вече да не чуват "не", когато търсят информация за произхода си.

Престъпление ли е да знаеш коя е майка ти

Тайните родители

Въпросите кой, кога и как може да научи кои са рождените майка и баща на осиновено дете получават отговор в Семейния кодекс. Неговият чл. 105 обаче на практика създава проблеми, вместо да ги решава. Ето какво гласи той: "Осиновителите или навършилият шестнадесет години осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това." Ключовият израз е "важни обстоятелства", защото кодексът не казва кои са те и съдът масово отказва да разкрие тайната.

Хората търсят биологичните си родители най-вече по медицински причини. Необходимостта от проследяване на генетична болест или опасността от кръвосмешение са сред сериозните причини, които обединяват хората във фейсбук групата "Осиновените и биологичните родители в България". Те се борят за промяна на чл. 105. Един от основните им аргументи е, че тайната на осиновяването противоречи на чл. 8 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Тя гласи, че държавите - страни по конвенцията, се задължават да зачитат правото на детето да запази без незаконна намеса своята самоличност, включително своето гражданство, име и семейни връзки. При пълното осиновяване обаче произходът и роднинските връзки на детето се скриват и/или заличават от досието му.

Проблемите в приложението на чл. 105 през годините са свързани с един друг текст, този път от Наказателния кодекс. Става дума за чл. 145, ал. 2 от него, който предвижда затвор за разгласяване на тайната на осиновяването. Страхът от наказателна отговорност на практика провали първия опит през 2009 г. да се либерализира режимът, по който осиновените получават информация за произхода си.

Промените за 50 години

Ако сега е трудно осиновеният да достигне до истината за произхода си, то преди години е било невъзможно, казва преподавателят по семейно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" доц. Красимир Димитров. "Пълното осиновяване се урежда за пръв път в българското семейно право през 1961 г. с изменение в Закона за лицата и семейството. Още оттогава се установява тайната му и разкриването е обявено за престъпление", обяснява доц. Димитров. Положението остава същото с първия Семеен кодекс, приет през 1968 г. Той не предвижда процедура за разкриване на информация за пълното осиновяване. Вторият Семеен кодекс от 1985 г. продължава традицията и не допуска при никакви случаи разкриване на тайната.

"Едва 18 години след влизането му в сила с едно изменение от 2003 г. се приема нов чл. 67б, който предвижда, че осиновителите или навършилият пълнолетие осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода, когато важни обстоятелства налагат това", обясни доц. Димитров. И допълни: "При приемането на третия Семеен кодекс, който действа от 1 октомври 2009 г., е отчетено, че процедурата е тромава и недостатъчно ефективна. Затова в новия чл. 105 се регламентира друг ред за предоставяне на информация за пълното осиновяване - от дирекция "Социално подпомагане" при наличието на важни причини и по искане на осиновителите или навършилото 16 години дете." Разпоредбата действа по-малко от година и половина и е променена през декември 2010 г. Връща се старото правило информацията за произхода на осиновения да се предоставя от съда.

"Основният мотив за това може би е бил свързан с обстоятелството, че нормата не работи, защото социалните служители са се притеснявали да преценяват важните причини.

Особено при положение, че евентуално може да понесат наказателна отговорност, ако предоставят информация за пълното осиновяване, а се окаже, че причините не са важни. За това на практика те просто са отказвали да дават информация", разказва доц. Димитров. По думите му, след като сега възниква проблем и със съдебната практика, трябва да се търсят разрешения, и то не задължително с поредната промяна в закона. Може например гражданската колегия на Върховния касационен съд да излезе с тълкувателно решение, с което да уеднакви практиката, обясни той.

До тълкувателно решение може да стигне след проверката на съдебния инспекторат, който има право да сезира Върховния съд, когато се натъкне на противоречиви решения.

Търсят своята история

Хората, които настояват за промяна, обвиняват системата в дискриминация, защото според тях неразрушимата тайна на осиновяването нарушава правото на всеки да познава корените си. Твърдят, че не търсят майка и баща, а своята биология и история.
От неправителствената организация "Национална мрежа за децата" също настояват осиновените да получат шанс да научат произхода си. Според изпълнителния директор Георги Богданов един от основните пропуски в сегашната система е, че при осиновяване законът не изисква от майката да остави основни данни за себе си, както е във Франция например. Там тя посочва образованието, здравословното си състояние, етноса и произхода си, когато оставя детето си, обясни Богданов. И допълни: "Осиновеният има право да знае това, а в България практически е невъзможно, защото няма такъв регистър."

Проблем на 2 млн. българи

В България около 2 млн. души са засегнати от осиновяването. Освен детето, това са новите му родители, биологичните майка и баща и роднините им, обясняват от Българската асоциация на осиновените и осиновителите.

В много от страните в Европа процесът по разкриването на произхода е уреден и има специализирани агенции, в които работят социални работници, психолози и медиатори. Във Франция например, оставяйки дете, биологичната майка посочва дали то може да я потърси. Навършвайки 18 години, осиновеният има право да се срещне с нея. Тогава медиатор отива при майката и проучва дали тя е съгласна. Дори и да не иска обаче, тя е длъжна да осигури данни за произхода на детето.

В-к "Труд" потърси Министерството на правосъдието за коментар. Получават писмен отговор, в който се разясняват законовите положения. В него от ведомството напомнят, че наказателна отговорност за разгласяване на тайната на осиновяването се носи само ако това е причинило вредни последици. При това делото не се води от прокуратурата, а от пострадалия.

Медийният съветник на министър Зинаида Златанова Веселин Иванов пък посочи, че за промяна може да се мисли едва след кръгла маса с експерти и потърпевши. Знак или ангажимент, че темата поне може да бъде обсъдена, няма. А системата все така кара осиновените да се чувстват едва ли не престъпници, защото искат да научат кои са и откъде идват.

Психологът: Кажете истината на детето

За осиновения тайна няма - той несъзнавано помни обстоятелствата от началото на живота си, раздялата с биологичната си майка и е преживял този болезнен момент, твърди Весела Банова. Тя е клиничен психолог с 30-годишна практика с осиновени деца и психоаналитик в сдружение “Дете и пространство”.

По думите има изследвания, които доказват, че детето помни и разпознава името, с което са го наричали в първите дни след раждането. “Няма причина, поради която детето е добре да не знае за осиновяването. Напротив - най-доброто, което може да се направи, е да му се каже истината”, обясни тя. Според Банова у всяко дете съществува несъзнаван страх, че може да бъде изоставено.

“При осиновеното той е още по-силен, независимо дали му е казана истината или не. Ако родителите мълчат или не казват истината, то може да си измисли много по-страшна история от истинската и това да влияе през целия му живот”, предупреждава тя.

Детективска агенция ФОКС
Можете да ни наемете, независимо дали сте в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Хасково, Пазарджик, Благоевград, Перник, Стара Загора или другаде.